ТрадицииУ нас

Народни празници, преоблечени като фестивали

Кукериада, Сурва, Старчевата…, това са само част от десетките фестивали и зимни празници, свързани с маскарадните игри и обредност на българите. Тази година заради пандемичната обстановка повечето събития не се проведоха в своята цялост, въпреки че по места, особено в малките селища, кукерите прогониха злите сили с хлопките си и не пропуснаха да изпълнят ритуалите за здраве, берекет и просперитет.

И ако трябва да охарактеризираме фестивалите през студените месеци, то те са свързани предимно с народните обичаи и вярвания, които са залегнали в основата на множество съвременни празници. Основната цел на зимните фестивали е да привлекат туристи чрез българската самобитност и култура, но има и още един нюанс – по този начин българите се опитват да съхранят за поколенията наученото от баби и дядовци, да го оставят за поколенията. Колкото и да се спазват традициите, няма как обичаите да не се осъвременяват, като се опират на автентичния изворен фолклор и вярвания, дошли до нас през вековете. А някои, дори да изглеждат автентични, са доста млади.

Обичаят „Кукери“ из българските земи датира от времето на траките и е празнуван в дните, посветени на тракийския бог Дионис, свързани с началото на новата земеделска година. Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, баба̀ри, бабри, сурова̀ри, джамалари и т.н., в различни краища на България не са идентични, както и изпълняваните от тях маскарадни игри. Ако в Западна България кукерите се появяват между Коледа и Богоявление, в шоплука те излизат във втората половина на януари, в Тракия – около Сирни Заговезни…

Свързани статии

Back to top button

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker