ИнтервюТрадицииУ нас

Фестивално интервю на броя

Моника Стойнева: „Емоцията да чуеш и усетиш хлоп от звънци и хлопатари не може да бъде обяснена с думи“

Моника Стойнева е студентка в Икономическия факултет в УНСС. Родена в Перник, тя е танцувала 11 г. народни танци и обожава да пътува. Споделя, че преди пандемията се е занимавала с екскурзии с деца и така е съчетавала двете си любими неща – танци и пътуване. Винаги  се е интересувала от традициите, културата и историята на нашата красива страна. Според нея, за да обикнеш страната си, трябва да пътуваш и да я опознаваш. „Има толкова красиви и непознати за мнозина места и толкова много интересни традиции и обичаи”, казва Моника.

Как се роди страстта към „Сурва” в семейството ти?

Опитвала съм се да разбера кога моето семейство е започнало да участва в традицията, но ми е трудно да го проследя. „Сурва” се предава от поколение на поколение. При моя баща е било в толкова ранен етап от живота му, че той е бил прекалено малък, за да помни. Затова в групите има деца, които са на годинка, а най-възрастните са старци. Цели семейства от дядо до правнуче участват в традицията. Приятно е да видиш събрани хора от различна възрастова група, които са обединени около общо дело.

Интересно е, че сега костюмите на различните групи се правят от еднакви цветове или определени кожи, за да се разпознават. Когато погледнеш една група виждаш, че костюмите са изработени в еднакви нюанси. Моят баща ми е разказвал, че знае от неговия дядо как едно време костюмите, които са от платове, не са били с конкретни цветове за всяка група. Тогава не са могли да си позволят да купуват парцали специално за костюми и са използвали каквото имат налично в домовете си.

Може да прочетете цялото интервю в брой 4 на нашето списание.

Свързани статии

Back to top button

Adblock Detected

Please consider supporting us by disabling your ad blocker